Без слънце е светът, пуст и гол е, откак си отиде Шамс. Градът е тъжно студено място, а душата ми е празна. Нощем сън не ме лови, денем само се скитам. Уж съм тук, а ме няма, призрак сред хора. Не намирам сили да не съм сърдит на всички. Как изобщо продължаваха да живеят така, сякаш не се е променило нищо? Как животът можеше да бъде същият...

Елиф Шафак
http://www.elixiria.bg/любов