Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види как върви работата. Шефа наредил, че всички служители да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал: – Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! – и се прегърнал с бай Иван. Шефа на фирмата погледнал учудено, но си замълчал. Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати… охрана голяма. Най- накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охрана и взел да вика: – Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? – и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само: “Ааааа..”, но останалите си мисли запазил за себе си. Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим за Великден, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло: – Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен. Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи. Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво станало. – Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща… приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува… добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита “Кой е онзи човек до бай Иван”… е тогава не издържах.