Ах, майко Българийо! Ширнала се като Тракийско поле, дашна като Добруджанска нива, велика като Родопско било и жестока като Рилски остър връх.
Ах, Родино свидна майчина! Въздухът ти мирише на свое, а дърветата отстрани на пътя раждат магията на Аспарух. И в душата ти става топло и мило, ушите ти чуват каба гайдите на Родопите и тъпаните носят екота на Черноморските вълни по гръбнака на Стара планина... та чак до Софийското поле. Трепва ти душата, а сърцето лудо препуска в неравноделен такт.

Даниела Паскова