Ако те попитам за жените, най-вероятно ще ми дадеш каталог на качествата, които харесваш у тях. Сигурно не знаеш какво е чувството да се събудиш до една жена и да се чувстваш истински щастлив. Трудно хлапе си. Ако те попитам за война, най-вероятно ще ми цитираш Шекспир, нали, "Приятели, на оръжие отново сме призовани". Обаче не си и помирисвал война. Не си държал в скута си главата на най-близкия си приятел, не си виждал как в агонията си те гледа с молещи очи. Ако те попитам за любовта, ще ми цитираш сонет. Но не си гледал жена с чувството, че си безкрайно уязвим. Не си имал чувството, че можеш да я обичаш с очите си. Че Бог ти е пратил ангел на земята само за теб. Че този ангел ще те спаси от дълбините на ада. Не знаеш какво е ти да си нейният ангел. Да я обичаш безкрайно, да си винаги зад нея, във всичко. Не си понасял истинска загуба. Тя е възможна, само когато обичаш друг повече от себе си. Съмнявам се, че си се осмелявал да обичаш някого толкова.