Една вечер загледана в огъня в камината, дочух тихия глас на баба.
- В такива вечери, от мен да знаеш, чедо – с огъня шега не бива. Ей тъй както изгаря борините, тъй и мислите на човека го изгарят. А те са като огън. Че даже и по-опасни от него понякога. Отвътре те изгарят. И денем, и нощем, мира не ти дават. Горят, парят, на шиш те въртят и се чувстваш безсилен да потушиш тоя огън сам. Та и тебе така те гледам… Гориш по нещо си… Измъчваш се, ала… още не си намислила що да сториш и със себе си, и с мислите си, па и с огъня дето бушува в тебе.
- А ти за какво мислиш в такива вечери, бабо? – на свой ред я попитах аз.
- Аз ли? За изсушените билки от есента си мисля, момичето ми. Че и те съхнат и вехнат… Също като мен. И като душата ми.

Галя Кутулева